Нова книга на Ваклуш Толев изследва тайните учения преди християнството. „Езотерични школи и мистични учения“ е базирана върху лекциите на известния богослов и включва кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагорейство и Кабала.

„Книгата е продължение на нашумялата „История на религиите” и е първата от общо две части. В първата част се разглеждат личности като Кришна, Хермес, Орфей, Питагор и др., както и техните учения от времената преди християнството. Втората част, чието издаване предстои в края на годината, ще разгледа езотеричните учения, възникнали след християнството, като исихазъм, теософия и дъновизъм“, разказва режисьорът Николай Василев, автор на филма „Ваклуш“.

„Корицата на книгата е много символична, както и всичко, написано от Ваклуш Толев. В тази материя той ползва символи, алегории, аналогии. Специално за пещерата, която виждаме на корицата, има много възможности за тълкувание. Най-малкото, това е пещерата на посвещението. Но виждаме, че над нея има човешки фигури, човешки глави и лица. Великите посветени ни очакват в тази пещера и ни помагат по пътя. Огънят е запален, той гори постоянно, въпросът е има ли пътища. Защото, както се казва в много учения, учителите се появяват само тогава, когато ученикът е готов“, коментира д-р Илко Семерджиев на премиерата в събота вечер.

По думите му много хора имат предразсъдъци и, когато чуят езотерично или окултно, се смущават. „Само че, нека да си го кажем ясно – окултно не означава някаква тайна, която е конспирация. Означава нещо скрито от хора, които нямат способността и възможността да разберат предоставеното им знание, защото могат да го употребят не по предназначение. Ето защо, всички големи фигури, описани в книгата, и самият Ваклуш, първо минават през нравствено изграждане и израстване, за да могат да стигнат до тази чистота, която ще им позволи да възприемат от високите етажи на духовността знанието. Тоест, тези знания са скрити не защото са конспирация, а защото са нещо изключително дълбоко и неподготвените хора не могат да го понесат достойно”, допълва Семерджиев.

Според публициста Петко Атанасов книгата е едно изключително задълбочено произведение, което си струва да бъде прочетено, защото въвежда мисълта в нови полета – не просто мисловни, те са духовни. „Според мен Ваклуш Толев следва делфийската максима „Познай себе си, за да познаеш боговете и вселената”, защото всъщност всичко това, което е вътре в тази книга, целият му подход към отделните еманации като личности и отделните школи като доктрина, представлява едно влизане навътре в себе си. Всъщност, той разказва това, което вижда отвътре. И те затова носят тази странна окраска и затова носят тази невъзможност за дефиниране, защото те не представляват външен поглед към разглежданата материя. Те представляват разказа на неговото вътрешно Аз как той разбира всички тези прояви на човешкия дух”, допълва Атанасов.

„Като един от преводачите на Бхагавадгита бях много щастлив, че Ваклуш Толев ползва моя превод от 1989 г. Бхагавадгита съдържа цялата философия и учение на Кришнизма, което е разгледано и в “Езотерични школи и мистични учения”, разказва поетът и преводач Владимир Левчев.

„Най-силно ме впечатли едно изречение от тази книга: „Кришна, Хермес и Христос са един и същи бисер в различни исторически времена”. Това е много интересно, на пръв прочит, звучи странно, обаче като помисли човек – Кришна е богочовек, Христос също е богочовек. Кришна всъщност е аватар на Вишну, но също така той е роден като човек, при това колесничар на принц Арджуна, и води неговата колесница двата коня (на разума и емоциите, както пояснява Ваклуш) в една битка, но тази битка е символична, вътрешна битка с пороците ни, които си обичаме като роднини. Ардужна е егото, а колесничарят Кришна е божественият атман-брахман. В Бхагавадгита се срещат идеи, които звучат християнски – за любовта, за това да действаме, без да искаме плодовете от действията си, за себепожертването като път към самоусъвършенстване. Пътят към Голгота, според ВаклушТолев, не е само носене на личния ни кръст, а път към възкресението и път на самоусъвършенстване за човека, който е Бог в развитие. Кришнизъм, херметизъм, орфизъм, питагоризъм, Кабала – Ваклуш Толев, от една страна, синтезира най-важното в тези учения, но от друга ги вписва в своето собствено учение като стъпка в една духовна еволюция“, казва още Левчев.

/ДД